02 април 2013

Крачка: ПЪРВА

Няма как да знаеш, колко е дълъг един път, докато не тръгнеш по него... 
Понякога той се оказва неочаквано кратък... ;-)
                                                                                             АЗ

Тези дни ме е обзела една мисловна дейност, че се плаша...
Не, че мисли в главата, някога са липсвали, но този път е малко по-различно...

Та...
Дали когато желаем нещо много силно и много дълго, НИЕ трябва просто да стоим и да чакаме /навярно също много дълго/, или е по-добре да направим няколко крачки, ТО да се сбъдне...
 Дали страхът от провал оказва най-голямо влияние относно нашето тръгване или просто на нас ни харесва да сме "мъченици" на собствената си нерешителност... 

Уж съм упорита зодия - ОВЕН или "овца" все пак, нали съм женска, а понякога си дремя в ъгъла и чакам да стане чудо... ОК, вярвам в чудесата, НО все пак отдавна съм преминала възрастта, в която вярвах в тях, като че ли ТЕ са задължителни... 
Дължината на извървяния път, докато чакаме да се случи ЧУДО-то, в повечето случаи се оказва в пъти по-малка от действителното разстояние... Страхът да си го признаем, дори и пред самите себе си, в повечето случаи се оказва водещ в изборът ни на действие...
Жена съм, Овен съм, как да си го призная и аз... Няма начин...
Дано пътят, наистина се окаже толкова кратът, колкото на пръв поглед изглежда, че е...

Трябва да сме смели в изборът и във вземането на решения!
Как ще позволим на Чудото да се сбъдне, ако си стоим свряни в ъгъла и се самосъжаляваме за късата клечка, която сме изтеглили... 
Крачка ПЪРВА от мен НАПРАВЕНА!
Има още доста, НО все пак не толкова много, че да се откажа още на първото стъпало...

Няма коментари:

Публикуване на коментар