02 април 2013

Крачка: ПЪРВА

Няма как да знаеш, колко е дълъг един път, докато не тръгнеш по него... 
Понякога той се оказва неочаквано кратък... ;-)
                                                                                             АЗ

Тези дни ме е обзела една мисловна дейност, че се плаша...
Не, че мисли в главата, някога са липсвали, но този път е малко по-различно...

Та...
Дали когато желаем нещо много силно и много дълго, НИЕ трябва просто да стоим и да чакаме /навярно също много дълго/, или е по-добре да направим няколко крачки, ТО да се сбъдне...
 Дали страхът от провал оказва най-голямо влияние относно нашето тръгване или просто на нас ни харесва да сме "мъченици" на собствената си нерешителност... 

Уж съм упорита зодия - ОВЕН или "овца" все пак, нали съм женска, а понякога си дремя в ъгъла и чакам да стане чудо... ОК, вярвам в чудесата, НО все пак отдавна съм преминала възрастта, в която вярвах в тях, като че ли ТЕ са задължителни... 
Дължината на извървяния път, докато чакаме да се случи ЧУДО-то, в повечето случаи се оказва в пъти по-малка от действителното разстояние... Страхът да си го признаем, дори и пред самите себе си, в повечето случаи се оказва водещ в изборът ни на действие...
Жена съм, Овен съм, как да си го призная и аз... Няма начин...
Дано пътят, наистина се окаже толкова кратът, колкото на пръв поглед изглежда, че е...

Трябва да сме смели в изборът и във вземането на решения!
Как ще позволим на Чудото да се сбъдне, ако си стоим свряни в ъгъла и се самосъжаляваме за късата клечка, която сме изтеглили... 
Крачка ПЪРВА от мен НАПРАВЕНА!
Има още доста, НО все пак не толкова много, че да се откажа още на първото стъпало...