07 март 2010

Честит празник, мили мои...



Закъсняло писмо
Станка Пенчева

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

* * * * * * *
На дъщеря ми

Защо потрепваш, мила птичко,
Защо припляскваш ти с крила?
Нима у нас си нямаш всичко,
какво ти липсва у дома?

Дните бързо отминават,
годините летят, летят,
грижите по теб остават
и тръгваш ти по своя път.

С любов голяма аз те чаках,
в мъки тежки те родих.
Когато се роди - аз плаках.
Себе си във теб открих.
Сладка мамина душица,
скъпа моя дъщеря,
ти си вече тъй голяма
и изхвърчаш от дома.

Грешките ми не повтаряй,
бъди мила и добра
и никога недей забравяй,
че животът е борба.
Животът е борба, която
трае цял един живот.
Животът е борба,
която се печели с много пот.

И на тръгване поспри се,
дъх дълбоко поеми,
в майчини очи ти взри се
и по своя път тръгни!

Скъпа моя, златна птичко,
родена с толкова любов
аз знам - у нас си имаш всичко,
но ти просто имаш свой живот!

Няма коментари:

Публикуване на коментар