28 март 2010

Цветница е днес!

Честит празник на моите две цветенца в къщи!
Да са ми живи и здрави!
* * * * *

Здраве, щастие и късмет на всички празнуващи Цветница!

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
* Биляна, Беляна
* Божура
* Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета
* Гергин(а), Гроздан(к)а
* Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а)
* Елица-Идва от Ела
* Евелина - в превод от френски означава горски орех
* Жасминали
* Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
* Ива
* Иглика
* Калина, Калин, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен
* Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Люлина
* Маргарита, Магнолия, Малина
* Нева, Невен(а),Незабравка
* Петуния , Пламен, Паулина
* Ралица, Роза, Роксана
* Росен
* Росица
* Смилян(а), Сияна
* Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
* Фидан(ка),Ангел(ина)
* Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
* Череша
* Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

25 март 2010

Нека да е Пролет!

Ето този момент чаках...

Няма нищо по-чисто и нищо по-свежо от аромата на тези бели цветове, обсипали клонките на дърветата през Пролетта. Зажадняла съм за слънцето, за песента на птиците, за топлия вятър в косите, за аромата на пролетните цветя, за зеленината в клоните и в тревите, за жуженето на пчеличките...

Хиляди усмивки за всички вас, мои виртуални приятели!

21 март 2010

Първа Пролет с черен щъркел...



Странно, но факт...
Видяхме днес ето това голямо пиле - Черен щъркел било!
Според традицията - щом сме видели щъркел, сваляме мартениците и ги закачваме на плодно дръвче. Преди да видим този Черньо, видяхме поне още 5 нормални бели щъркели. Летящ, ядящ и спокойно стоящ...
Всичко било на хубаво!!!
Да ама след това и тоз красавец...
Сега се чудя как да тълкувам това...
Дали като да видиш "Бяла лястовица" или като "да ти мине Черна котка път"...

Хайде свалайте мартениците!!!
Поздрави на всички и успешна седмица ви желая!
Нека да ни е на късмет тоз Черньо!!!

07 март 2010

Честит празник, мили мои...



Закъсняло писмо
Станка Пенчева

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

* * * * * * *
На дъщеря ми

Защо потрепваш, мила птичко,
Защо припляскваш ти с крила?
Нима у нас си нямаш всичко,
какво ти липсва у дома?

Дните бързо отминават,
годините летят, летят,
грижите по теб остават
и тръгваш ти по своя път.

С любов голяма аз те чаках,
в мъки тежки те родих.
Когато се роди - аз плаках.
Себе си във теб открих.
Сладка мамина душица,
скъпа моя дъщеря,
ти си вече тъй голяма
и изхвърчаш от дома.

Грешките ми не повтаряй,
бъди мила и добра
и никога недей забравяй,
че животът е борба.
Животът е борба, която
трае цял един живот.
Животът е борба,
която се печели с много пот.

И на тръгване поспри се,
дъх дълбоко поеми,
в майчини очи ти взри се
и по своя път тръгни!

Скъпа моя, златна птичко,
родена с толкова любов
аз знам - у нас си имаш всичко,
но ти просто имаш свой живот!

01 март 2010

Първите седем години!

Минаха цели седем години...
Нашите седем години!
Чак не ми се вярва, че така бързо лети времето...

* * *

7 години - Медна сватба: Празнува се след цели 7 години семеен живот – период, който мнозина считат за особено критичен в съпружеските взаимоотношения. И като залог за бъдещето щастие съпрузите си разменят медни монети или съдове. Купуват се медни съдове за дома.

Честита Баба Марта!


Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.