27 септември 2009

Мисля си за грозните думи...

Дали осъзнаваме какво сме способни да направим само с думи, без действия?
Дали можем да се поставим от другата страна и да успеем да преживеем ударната вълна на думите, понякога изказани несъзнателно?
Всяка дума притежава собствена сила, понякога толкова силна, че наранява човека до болка. Само с няколко думи можем да преобърнем нечий живот, можем да накараме да потекат реки от сълзи, можем да направим някой нещастен...
Те Думите болят повече от удар!
Те Думите могат да бъдат много грозни и много тежки!
Замисляме ли се над това? Май не!
Къде по-добре би било обратното. С думи да накараме Човек да се почуства щастлив, да се усмихне дори. Една добра дума, казана на място и в подходящ момент, може да облекчи болката и да накара човека да се почуства значим. Може да даде сили за живот и устрем напред.
Замисляме ли се над факта, че силата на думите е по-мощна от физическата сила?
Ние хората притежаваме тази сила. Добре ще е да се научим да я използваме така, че да не се нараняваме.
Неволно изричаме много думи. Неволно нараняваме близки хора. Идва съжалението, но е късно. Не можем да върнем времето назад.
"Казана дума, хвърлен камък".
Раната отворена от тежките думи, кърви... Думите остават загнездени в сърцето и не ще бъдат забравени цял живот.
Задаваме ли си въпросът обаче, защо хората сме толкова жестоки един към друг, кому е нужно това и защо? Колко от нас се замислят, преди да изрекат грозните думи и да наранят Човека до тях? Би било хубаво, да го правим. В моменти на ярост и болка, сме способни да изречем неща, за които след това ще роним горчиви сълзи. Ще искаме да върнем времето назад... Ех, само да можехме...
Дали ще можем да използваме тази Сила на словото и да изкупим нанесената обида?
Едно "Извинявай" дали е достатъчно? Едва ли...
После може и прошка да искаме...
Дали Човекът е устроен да наранява, за да отцелее в този труден живот?

Хубаво би било да мислим, преди да говорим!
Хубаво би било да осъзнаваме Думите си!

ПП: Не съм нито от едните, нито от другите. Мисля си просто...

5 коментара:

  1. Да,думите са силно средство.Но понякога липсата на каквито и да било думи е по-тежка.

    ОтговорИзтриване
  2. Тишината понякога може да бъде крещяща...
    Липсата на думи не я ли прилагаме, когато вече сме засегнати?
    Петя, благодаря ти, че се отби.
    Успешна седмица ти желая!

    ОтговорИзтриване
  3. Преживе баба ми казваше "Уста, която не знае как да говори, по-добре да мълчи"
    Нищо не може да върне казаната обидна дума, но много често се сещаме затова, когато вече е късно..

    ОтговорИзтриване
  4. Понякога една дума може да те накара да "летиш" или да те "срине" със Земята.
    Обичам да давам на хората крила, а шумът от полета сгрява сърцето ми. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Aquawoman, те бабите са умни. Не са като днешното поколение.

    Baby, много добре казано. Май се чува шум и от моя полет...

    Благодаря ви, че се отбихте при мен.
    Весел ден ви желая и повече усмивки, сгряващи сърцата ни.

    ОтговорИзтриване