27 септември 2009

Мисля си за грозните думи...

Дали осъзнаваме какво сме способни да направим само с думи, без действия?
Дали можем да се поставим от другата страна и да успеем да преживеем ударната вълна на думите, понякога изказани несъзнателно?
Всяка дума притежава собствена сила, понякога толкова силна, че наранява човека до болка. Само с няколко думи можем да преобърнем нечий живот, можем да накараме да потекат реки от сълзи, можем да направим някой нещастен...
Те Думите болят повече от удар!
Те Думите могат да бъдат много грозни и много тежки!
Замисляме ли се над това? Май не!
Къде по-добре би било обратното. С думи да накараме Човек да се почуства щастлив, да се усмихне дори. Една добра дума, казана на място и в подходящ момент, може да облекчи болката и да накара човека да се почуства значим. Може да даде сили за живот и устрем напред.
Замисляме ли се над факта, че силата на думите е по-мощна от физическата сила?
Ние хората притежаваме тази сила. Добре ще е да се научим да я използваме така, че да не се нараняваме.
Неволно изричаме много думи. Неволно нараняваме близки хора. Идва съжалението, но е късно. Не можем да върнем времето назад.
"Казана дума, хвърлен камък".
Раната отворена от тежките думи, кърви... Думите остават загнездени в сърцето и не ще бъдат забравени цял живот.
Задаваме ли си въпросът обаче, защо хората сме толкова жестоки един към друг, кому е нужно това и защо? Колко от нас се замислят, преди да изрекат грозните думи и да наранят Човека до тях? Би било хубаво, да го правим. В моменти на ярост и болка, сме способни да изречем неща, за които след това ще роним горчиви сълзи. Ще искаме да върнем времето назад... Ех, само да можехме...
Дали ще можем да използваме тази Сила на словото и да изкупим нанесената обида?
Едно "Извинявай" дали е достатъчно? Едва ли...
После може и прошка да искаме...
Дали Човекът е устроен да наранява, за да отцелее в този труден живот?

Хубаво би било да мислим, преди да говорим!
Хубаво би било да осъзнаваме Думите си!

ПП: Не съм нито от едните, нито от другите. Мисля си просто...

17 септември 2009

Св. София, Вяра, Надежда и Любов

Църквата почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Днес се отдава почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Честито на всички носещи прекрасните имена на тези светици!

16 септември 2009

15 септември 2009

Удари първия училищен звънец!

Звънкай, звънкай, звънкай пак
наш звънец любим и драг!
Към училището всички
да политнем като птички.

За наука зажаднели, да разтворим
книжки бели да четем, да четем.
С труд и песни умни, честни
да растем, да растем.

Елисавета Багряна


Днес е 15 септември!
Ден, в който всички пътища водят към училище!
Ден, в който всички деца, с усмивка и букет за любимата учителка, тръгват устремени към едно ново начало!
Ден, в който всички ние, вече порасналите деца, чустваме една носталгия по отминалото безгрижно детство/е, може би не всички/.

Поздрав за всички дечица, които днес тръгват на детска градина!

Поздрав и за всички учители! Лека и спорна работа! В днешно време, доста трудна за изпълнение и изключително неблагодарна професия, за нашата страна. Надявам се, че с времето това ще се промени.

12 септември 2009

Днес имаме честа да бъдем кумове!

Скъпи младоженци,

Днес е първият Ви семеен празник! Тържество на любовта, доверието и хармонията между Вас!

Честит да е пътят по който ще вървите, благословен да е домът Ви, който ще градите заедно!

Здрави и умни да са децата, които ще създадете и отгледате заедно! Чисти и нежни да са мислите Ви един към друг! Пазете откровението между Вас, уважението и искреното си приятелство!

Пазете голямата си любов, топлината на чувствата и пламъка на страстта! Мечтайте един за друг, вдъхновявайте се един от друг!

По-често си казвайте "Обичам те!", защото това са вълшебни думи, които казани от сърце, могат да изтрият всяка лоша дума и бликнала сълза. Ценете моментите, в които сте заедно, дръжте се за ръце, подкрепяйте се и си помагайте!

Отделяйте време да си говорите, да мечтаете, да използвате въображението си! Споделяйте си всичко, което искате да си кажете! Уважавайте се, вярвайте си и се обичайте! Това са истинските съкровища, които притежавате! Защото животът не се измерва с богатства и пари, нито с броят на вдишванията които правите,а с мигове (като днешния ден), които спират дъха Ви!

Бъдете истински щастливи!
Наздраве и Горчиво!

07 септември 2009

...идва есента


Колкото и да не ми се иска, всичко започва да напомня за есента...
Дъждовете, захлаждането/да не кажа рязкото застудяване/, първите пожълтети листа по дърветата, първите кестени накапали по земята, 15 септември, смяната на времето...
Идва края на любимия ми сезон... Топлите дни май свършиха. Искаше ми се още малко слънце, но... Дано да греша!
Хубаво лято беше, но идва есента! Астрономическата есен настъпва на 23 септември. Ми чакаме я, то имаме ли избор? Тя може да бъде много красива, топла, слънчева и с прекрасни цветове. Надявам се, да се смили над нас, и да отпусне още малко слънчеви лъчи. Сезон изпълнен с ухание на узрели плодове, страхотен жълт цвят на всякъде около нас, есенните листопади...

Дано да има циганско лято, че нещо рано ми се вижда да прибираме летните дрехи.

Дали има имейл за връзка с есента?