18 април 2009

Великден


Великден е един от най-светлите празници в православния календар. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
Като един от най-големите и важни за християните празници, Великден е свързан с множество обичаи и подготовка за празника. Всяка година Възкресението се пада на различна дата. Източната православна църква се съобразява с юлианския, а католическата с григорианския календар. Също така Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха.
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията.

12 април 2009

Честит празник!

Днес моя съпруг и моята дъщеря имат празник!
Пожелавам им да са ми живи и здрави!
Обичам ги много!

Честит празник и на всички, носещи имената на цветята!

Цветница

Цветница, Връбница
12.април.2009
На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичва с върбов клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.
Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.
Цветница, празник на цветята
На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковнослужителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна сила.
На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Народът нарича празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.

11 април 2009

Лазаровден

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус и когато той умира и е погребан три 3 дни след смърта си, Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува
11.април.2009